“Всички за един“ – девизът на сперматозоидите. Д-р Георги Стаменов ни помага да погледнем по неочакван начин на мисията, която изпълняват най-малките клетки в човешкото тяло - сперматозоидите.

„Моята история е малко по-различна от тази на яйцеклетката. При нас няма кастинг и съревнование, а обратното – ключовата дума е взаимопомощ. Повярвайте, девизът „Всички за един“ е писан за нас. Ние се раждаме в тестисите на партньора на М., когото условно ще наречем В. Нашето зреене и нарастване също се командва от мозъка, и то от същите хормони вестители – FSH и LH. Сто и двадесет дни – това е периодът за раждането и узряването на всеки от нас. Растем в тестиса, но завършваме зреенето в структура над него, наречена епидидим. Това прилича на голямо хале с много дълги коридори, където се събираме преди тръгване. Всяка минута в тестисите на В. узряват и са готови за път петдесет хиляди (50000) сперматозоида. Оптималният ни брой е първата предпоставка за успеха ни. В. ще трябва да се въздържа между три и пет дни преди дните за овулация, за да имаме добра бройка и да сме максимално подготвени за мисията. Ако дните са повече, много от нас се задушават и умират от пренаселеността в коридорите на епидидима, а ако дните на въздържание са по-малко от 3-5 – редиците ни са разредени, бройката ни намалява и успехът на мисията ще е под въпрос.

Ето го и момента на тръгване. Всички, един до друг, напускаме епидидима и пълзим по семенните канали – тесни и дълги пространства, които приличат по структура и изпълняват ролята на маточните тръби при жената. Плътно един до друг, един зад друг, почти не се движим, а ресничките на каналите ни бутат навътре и нагоре. Това е така, защото пестим сили за дългия път пред нас. Каналите ни водят в простатата – мястото, където се смесваме с плазмата на спермата (това е течността на спермата). Там ние започваме да се движим една идея по-бързо и с тласъчни движения ни изхвърлят във вагината на М. Тук почва нашата мисия, нашата борба. (…)“

Из "Надеждата за дете", д-р Георги Стаменов