Ако Ви предстои лечение на автоимунно или ревматоидно заболяване, тук ще намерите кратка информация за това кога терапията може да изложи на риск шансовете Ви да станете родител в бъдеще.

Благодарение на съвременните терапевтични методи пациентите с автоимунни и ревматоидни заболявания имат значително по-благоприятна прогноза и по-добро качество на живот, което извежда на преден план и грижата за репродуктивното им здраве. Затова е важно пациентът да бъде насочен от лекуващия си лекар за консултация с репродуктивен специалист във връзка със съхраняването на фертилитет преди започване на терапия или за изясняване на рисковете за репродуктивните му възможности с оглед спецификите на заболяването.

При автоимунни и ревматоидни заболявания се използват както цитостатици, сходни с тези при химиотерапия при онкологични заболявания, така и нестероидни противовъзпалителни средства, като и в двата случая терапията е възможно да постави в риск фертилитета и да доведе до увреждане на сперматогенезата.

Към момента съществуват множество данни за негативното влияние на тези заболявания и тяхното лечение върху фертилитета на жената, но подобен ефект в много по-малка степен е изследван при мъжа. Малкото публикации по темата съобщават за нарушена тестикуларна функция с повишени нива LH/FSH, репродуктивни затруднения и наличие на антиспермални антитела.

При отделните ревматоидни заболявания фертилитетът при мъжа може да бъде увреден по различен начин. Например при лечението на анкилозиращ спондилит и болестта на Бехчет фертилитетът почти не страда, за разлика от терапията при системия лупус еритематодес (сравнително рядък при мъже), която може значително да увреди сперматогенезата.

Ревматоидиният артрит и системният лупус еритематодес и при двата пола се асоциират с намаляване на репродуктивните възможности (в по-голяма степен при жените), а лекарственото им лечение води до нарушена функция на половите жлези. Част от медикаментите, използвани в терапията при тези заболявания, причиняват временен инфертилитет (например нестероидните противовъзпалителни средства, използвани при жени, и сулфасалазин/метотрексат, прилагани при мъже). Траен инфертилитет и при двата пола се наблюдава след лечение с алкилиращи агенти (циклофосфамид и хлорамбуцил).

Ревматоидиният артрит и анкилозиращият сподилит могат значително да ограничат сексуалната активност на мъжа поради намалено либидо и еректилна дисфункция, с което допълнително налагат преразглеждане на репродуктивните намерения и своевременна консултация с репродуктивен специалист, андролог или уролог, дори и когато не е налице непосредствено желание за реализиране на потомство.

При пациенти със системен лупус еритематодес в резултат от заболяването и лечението с циклофосфамид се установява понижен тестикуларен обем, по-нисък брой сперматозоиди в еякулата и занижен процент на подвижните сперматозоиди. Все още няма яснота какъв е механизмът, по който заболяването уврежда тестисите.

Болестта на Бехчет засяга млади мъже и жени в репродуктивна възраст между 20 и 30 години и въпреки че самото заболяване няма негативен ефект върху фертилитета, приложението на алкилиращи агенти в лекарственото му лечение застрашава репродуктивните възможности.

Имунологичният инфертилитет се асоциира с наличието на антитела срещу сперматозоидите в серума и/или в семенната плазма. Наличието на голям брой антиспермални антитела може да доведе до обездвижване и/или аглутинизиране на сперматозоиди, което блокира взаимодействието сперматозоид – яйцеклетка. Те също така могат да попречат на имплантацията или да доведат до спиране на развитието на ембриона.

Често при мъжете с множествена склероза се наблюдава увреждане на фертилитета, за което причините все още остават неясни. Предполага се, че в основата и на двете състояния стои намалената функция на половите жлези. Но както самото заболяване, така и някои лекарства, използвани за лечение на множествена склероза (митоксантрон, циклофосфамид), могат да увредят сперматогенезата. Затова млади пациенти, диагностицирани с МС, следва да бъдат насочвани за консултация с репродуктивен специалист преди началото на терапията с цел съхраняване на фертилитета.

Грижата за мъжкото репродуктивно здраве в контекста на автоимунните и ревматоидни заболявания следва не само да е насочена към изясняване на рисковете, в които бива поставен фертилитетът на мъжа от самото заболяване или неговото лечение, а и към информиране на пациента относно начините за съхраняване на репродуктивните му възможности.

Научете повече за начините за съхраняване на фертилитет ТУК.