Не забравяйте, че всеки случай е индивидуален и препоръките при Вас може съществено да се отклоняват от описаните тук практики. При възникнали въпроси не се колебайте да се обърнете за повече информация към лекуващия Ви лекар.

Редица лекарства, които се предписват при автоимунни и ревматоидни заболявания, могат да бъдат назначавани в по-ниски дози по време на бременност или да бъдат заместени с други лекарства, които са по-малко опасни за плода. Например кортикостероидите, които са мощни противовъзпалителни лекарства, по време на бременност се предписват във възможно най-ниските ефективни дози, за да се намали рискът от развитие на хипертония, гестационен диабет, остеопороза, преждевременно раждане и изоставане в развитието на плода. Вашият лекуващ лекар може да Ви назначи антикоагуланти, за да намали риска от тромбоза (оформяне на кръвни съсиреци) по време на бременността. Такива медикаменти често биват предписвани при жени с автоимунни заболявания и особено ако страдат от антифосфолипиден синдром.

Бременността може да повлияе автоимунните заболявания – в зависимост от конкретното заболяване може да има благоприятен ефект или обратно – да влоши протичането на автоимунното заболяване.

Това е процес, който е двупосочен – както бременността може да се отрази на автоимунните заболявания, така и самото автоимунно заболяване може да промени хода на бременността.

БРЕМЕННОСТ СЛЕД ЛЕЧЕНИЕ НА АВТОИМУННО ИЛИ РЕВМАТОИДНО ЗАБОЛЯВАНЕ

Много жени съобщават, че след прекарване на ревматоидно или автоимунно заболяване забременяват по-трудно и времето, което отнема постигането на бременност, се удължава. Възможни обяснения за това са промени в овулацията, намалено либидо или болки и дискомфорт по време на полов акт, както и хроничната умора, проявяваща се при лечение на тези заболявания.

В кръвта на пациентките с автоимунни и ревматоидни заболявания се формират циркулиращи (плаващи) имунни комплекси, които могат да „запушат” плацентата, частично блокирайки нейната филтърна функция. Ако количеството на хранителни вещества, преминаващи плацентарната мембрана, намалее, плодът ще бъде с по-ниско тегло или ще има изоставане в развитието. Затова такива пациентки трябва да бъдат проследявани по-често, особено в последния триместър, от опитен екип по пренатална диагностика.