Научете кои са генетичните заболявания, които поставят в риск фертилитета Ви.

Предполага се, че при около 15% от мъжете и 10% от жените с репродуктивни проблеми могат да бъдат открити генетични аномалии, включващи хромозомни (нарушения в броя или структурата на хромозомата) или моногенни (нарушения на отделни гени) дефекти. Известна част от генетичните фактори е добре проучена, но голяма част остава неясна.

Синдром на Клайнфелтър

Отдавна е известно, че хромозомните мутации се откриват по-често при инфертилни мъже. Честотата на хромозомните мутации при мъжете с репродуктивни проблеми варира около 5%. При мъжете с азооспермия (липса на сперматозоиди в еякулата) този процент се увеличава на 20% най-вече за сметка на мъжете със синдрома на Клайнфелтър. Синдромът на Клайнфелтър е ненаследствено генетично заболяване, при което при мъжа се установява наличие на две X и една Y хромозома, вместо една X и една Y. Заболяването е със средна честота 1: 500 - 1:1000 и е най-честата хромозомна аномалия при мъжете. За синдрома се характерни хипергонадотропен хипогонадизъм, нарушения в сперматогенезата – азооспермия, тежка олигозооспермия, малък обем на тестисите, висок ръст. При 50% от пациентите се наблюдава гинекомастия през пубертета. Възможни са обучителни проблеми. Пациентите са предразположени към автоимунни заболявания, нарушения в глюкозния метаболизъм, някои злокачествени заболявания (рак на млечната жлеза, герминативноклетъчни тумори). Инфертилитет се наблюдава при почти всички от мъжете със заболяването. В повечето случаи тези симптоми са дискретни и често диагнозата се поставя в по-късна възраст, когато при мъжа се установяват репродуктивни проблеми. При тези мъже в еякулата липсват сперматозоиди, но при някои може да се открие малък брой сперматозоиди в тестисите. При тестикуларна биопсия е възможно тези сперматозоиди да бъдат екстрахирани и да бъдат замразени за бъдеща употреба или използвани непосредствено за оплождане на яйцеклетките в хода на ин витро процедура. Важно е да се отбележи, че с възрастта възможността за успешно добиване на сперматозоиди намалява и процедурата по екстракция трябва да се направи своевременно. Друг съществен детайл, на който трябва да се обърне внимание, е, че при използване на собствени сперматозоиди е увеличен рискът за хромозомна аномалия на половите хромозоми в потомството – синдром на свръхжена (47,ХХХ), синдром на Клайнфелтър (47,ХХУ). Теоретичният риск за кариотип 47,ХХХ при плодовете от женски пол е 50%, а при плодовете от мъжки пол за кариотип 47,ХХУ - 50%. Рeaлният риск е значително по-нисък - <10-15%. Възможност за преодотвратяване на риска за потомството дава предимплантационният генетичен тест на ембрионите, който може да се проведе в хода на процедура за асистирана репродукция. При диагностициране на синдрома е силно препоръчителна консултация с репродуктивен специалист и андролог за обсъждане на възможностите за тестикуларна биопсия, както и консултация със специалист по медицинска генетика.

При мъжете с влошена спермограма основно се откриват аномалии на половите хромозоми, но също така дял имат и различни структурни аномалии на автозомите (хромозомите, които не са свързани с определянето на пола). Аномалии на автозомите се откриват при 2,8% от мъжете с азооспермия. Трябва да се отбележи, че нормалната спермограма не изключва наличието на хромозомни аберации, като при 1,4% се наблюдават отклонения в броя на половите хромозоми (напр. 47,ХYY, мозаицизъм) и при 1,6% - балансирани структурни аномалии. Ето защо, дори при нормална спермограма, при мъже с репродуктивни проблеми е препоръчително провеждането на хромозомен анализ.

Микроделеции в Y хромозомата

Друга честа генетична причина за инфертилитет при мъжете са микроделециите (микроскопични загуби на генетичен материал) в Y хромозомата (мъжката полова хромозома), които са специфично свързани с нарушаване на сперматогенезата. Те представляват малки хромозомни делеции (загуби), които обхващат няколко съседни гена. Микроделеции се откриват при 10-15% от азооспермичните мъже и съответно при 5-10% от мъжете с тежка олигозооспермия. От най-голямо значение е делецията на AZF региона (azoospermia factor region), съдържащ гени с ключово значение за развитието и зреенето на сперматозоидите. AZF регионът обхваща три субрегиона AZFа, AZFb и AZFс. При частична загуба само на AZFс региона е възможно в тестисите да има остатъчна сперматогенеза, което дава възможност чрез тестикуларна биопсия да бъдат добити сперматозоиди. И тук, както при синдрома на Клайнфелтър, възрастта има значение – колкото по-рано се установи проблемът, толкова по-голям е шансът за откриване на сперматозоиди. Трябва да се има предвид, че при асистираните репродукции тези микроделеции винаги се предават на синовете, тъй като те винаги унаследяват У хромозомата от баща си. Това означава, че и те ще имат същите репродуктивни проблеми като бащите си.

Други генетични заболявания

Друго генетично заболяване, свързано с безплодието при мъжете, е муковисцидозата (кистичната фиброза), която засяга 1 от 2500 живородени, като всеки 25-и човек е асимптомен носител на мутацията. При 60-90% от мъжете с вродена двустранна липса на vas deferens се откриват мутации в гена за муковисцидоза, водещо до липса на връзка между надсеменника и еякулаторния канал. Това означава, че единственият начин за добиване на сперматозоиди от тези мъже отново е тестикуларната биопсия, тъй като сперматозоидите не могат да излязат от тестиса.

По-редки генетични заболявания, при които се среща инфертилитет при мъжете, са синдром на Калман; синдром на андрогенна нечуствителност, първична цилиарна дискинезия/синдром на Картагенер; мутации в гените за b-субединицата на LH, FSH; FSH и LH рецептори, миотонична дистрофия; 5-α-редуктаза-2 дефицит; дефицит на 21-α-хидроксилаза и др.

Лечението на онкоболни пациенти с химио- и лъчетерапия уврежда хромозомите на сперматозоидите, което продължава до 6 месеца след приключване на лечението, в някои случаи и по-дълго време, рядко необратимо. В тези случаи е важно да се обсъдят възможностите за криопрезервация на репродуктивен материал преди лечението.

Едни от най-честите генетичните тестове, които се провеждат при изясняването на причините за мъжкия инфертилитет, са хромозомното изследване (кариотипиране), ДНК тестът за микроделеции в Y хромозомата, ДНК анализ за мутации в CFTR гена при мъже с едностранна или двустранна липса на vas ferens и др. Съобразно клиничните симптоми на пациента могат да бъдат назначени специфични ДНК тестове за търсене на по-редки генетични причини.

ВАЖНО! От ключово значение за запазване на шанса за репродукция е ранното поставяне на диагноза, консултацията с репродуктивен специалист, андролог и специалист по медицинска генетика и своевременно вземане на мерки за съхраняване на репродуктивен материал. Криоконсервацията на сперматозоиди от една страна съхранява възможността за репродукция във времето, а от друга ин витро оплождането дава възможност за провеждане на предимплантационна генетична диагностика на ембрионите преди трансфера в матката и превенция на предаването на заболяването в потомството.