Научете при кои заболявания на тестисите е налице риск за фертилитета Ви.

Крипторхизъм (задържан тестис)

Обикновено тестисите се смъкват в скротума още в утробата. Понякога обаче това не се случва, което налага оперативно лечение в най-ранна детска възраст. При 2-3% от здравите доносени новородени се установява едностранен или двустранен крипторхизъм, като при над 50 % от случаите в рамките на 3-6 месеца след раждането се стига до спонтанен десцензус (спускане) на тестисите в скротума.

При 20-30% от недоносените новородени се установява крипторхизъм, но и при тях в повечето случаи се стига до спонтанен десцензус през първите месеци след раждането.

Ако в рамките на първата година от живота на момчета тестисът не се смъкне спонтанно в скротума, е необходимо да бъде проведено хирургично лечение. Ако този момент се пропусне, се стига до трайно увреждане на сперматогенезата и с това да стерилитет в по-късна възраст. Рисковете за фертилитета в тези случаи произлизат от факта, че задържаният тестис дълго време е изложен на повишена температура, което води до частично или пълно разрушаване на структурите, образуващи сперматозоидите.

ВАЖНО! Закъснялото лечение след втората година от живота на момчето винаги води до необратимо увреждане на фертилитета. Освен това мъжете, при които е имало установен крипторхизъм в детството, имат завишен риск от развитие на рак на тестисите на по-късен етап през живота, поради което от 14-годишна възраст е необходимо на всеки 2-3 месеца да извършват самопреглед на тесистисите си за наличие на втърдявания или уголемяване и при установяване на изменения в тях незабавно да потърсят за консултация уролог.

Варикоцеле

Варикоцеле е състояние, при което се наблюдава разширение на вените (варикозни вени) в областта на тестисите. Варикоцеле е най-честото заболяване на тестисите и се среща при 10-20% от мъжете. Смята се, че поради различния ъгъл на вливане на лявата тестикуларна вена в бъбречната вена в 80-90 % от случаите врикоцеле се установява само левостранно, а в 5-10% - от дясната страна или двустранно. Наличието, степента на развитие и локализацията на варикоцелето (левостранна, десностранна или двустранна) се установява чрез оглед и палпация на скротума, като в случаите на неубедителна находка златен стандарт в диагностиката е доплер-сонографското изследване на кръвообращението на тестиса за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата.

Различават се няколко степени на варикоцеле. При най-леката степен то не се вижда при оглед на скротума, а се палпира само след напъване и увеличаване налягането в коремната кухина (прийом на Валсалва), при втора степен се палпира и при покой в изправено положение, в най-тежката, III степен, се установява още с огледа на скроталната торбичка.

Възможно е варикоцелето да доведе до загуба на фертилитет – при около 40% от случаите на мъже със стерилитет се установява варикоцеле, като при извършване на семенен анализ се констатира намален брой и подвижност и лоша морфология (деформация във формата и структурата) на сперматозоидите. Като причина за влошаване на тези параметри се посочва нарушеното охлаждане на тестиса в резултат на разширените вени. За нормалното образуване на сперматозоидите е необходимо температурата да е по-ниска телесната, т.е. около 36 градуса. Когато има разширена вена, тя покачва температурата в тестисите и сперматогенезата се нарушава. С времето при силно изразено варикоцеле може да се стигне до атрофия на тестиса.

Лечението при варикоцеле е оперативно, като необходимостта от него се обуславя от степента на изява на заболяването.

Инфекции на епидидима/ тестисите

Различни бактерии и вируси могат да доведат до тежки възпаления на епидидима и тестисите и с това да увредят необратимо фертилитета. Както в детска възраст, така и при възрастни мъже преболедуването на заушка може да доведе до тежко възпаление на тестисите (орхит) с последваща пълна атрофия на единия или двата тестиса.

Хламидиите в репродуктивна възраст често водят до възпаление на пикочния канал (уретрит), а впоследствие и на епидидима иили тестисите. Ако възпалението не бъде овладяно е възможно да се стигне до нарушена проходимост на семенните каналчета в тестисите, на канала на надсеменника (епидидима) или на семепровода, което да доведе до азооспермия (липса на сперматозоиди в еякулата). Причината е блокиране на половите пътища, което нарушава транспортирането на сперматозоидите, въпреки че самата сперматогенезата остава незасегната. Това е т.н.ар. „обструктивна азооспермия“.