Данните от анализа на NeoALTTO категорично потвърждават негативните ефекти, които тази комбинация може да има върху яйчниковия резерв

Комбинацията между химио- и анти-HER2 прицелна терапия е златният стандарт в лечението на HER2-позитивния ранен рак на млечната жлеза. Въпреки навлизането на множество нови молекули, trastuzumab остава най-използваният медикамент при лечението на тези пациенти. В опит да се намалят нежеланите лекарствени реакции, свързани със стандартните химиотерапевтични схеми, през последните години успешно се наложи използването на „олекотен“ режим със седмичен paclitaxel в продължение на 3 месеца в комбинация с trastuzumab при нискорискови пациенти с малки тумори (<2-3 см) без ангажиране на лимфни възли.

Един от най-сериозните странични ефекти на химиотерапията, влошаващ трайно качеството на живот на пациентките в репродуктивна възраст, е терапевтично-индуцираната преждевременна яйчникова недостатъчност (ПЯН). Все още най-често използваното определение за ПЯН е липса на менструация, настъпила след проведена терапия. Дори и менструалният цикъл да се възстанови след лечението, противораковите медикаменти могат да увредят яйчника, което да доведе до проблеми при опити за забременяване и ранна менопауза.

Антимюлеровият хромон (АМХ), произвеждан от гранулозните клетки в яйчника, е утвърден и широко използван маркер за оценка на яйчниковия резерв. Той е значително по-чувствителен от някои други хормонални маркери и варира по-слабо при редовните менструални цикли. По тази причина се разглежда и като много достоверен маркер за оценка на гонадотоксичността (способността на противораковото лечение да увреди яйчниците).

И докато гонадотоксичността на стандартните антрациклин/циклофосфамид-базирани химиотерапевтични схеми, като AC и EC, е широко известна, до този момент се знаеше твърде малко за потенциалната гонадотоксичност на таксаните, каквито са paclitaxel и docetaxel, и анти-HER2 прицелните медикаменти, като trastuzumab.

NeoALTTO е голямо мултицентрово проучване, при което пациентки с ранен HER2-положителен рак на млечната жлеза са лекувани предоперативно първоначално с 6 седмици таргетна терапия (trastuzumab или lapatinib), последвано от 12 седмици paclitaxel в комбинация с таргетния медикамент. Въпреки че подобни терапевтични режими в днешно време рядко се използват в предоперативното лечение, проучването ни дава уникалната възможност да оценим гонадотоксичността на таргетните медикаменти trastuzumab/lapatinib, както и на комбинацията им с paclitaxel. За целта е изследван АМХ преди началото на терапията, след първите 6 седмици прицелна терапия, както и след приключване на химиотерапевтичната част преди операцията.

Резултатите от анализа на АМХ демонистрират статистически значимо намаляване на стойностите му както след 6-седмичното лечение с таргетна терапия, така и след проведената химио- и таргетна терапия. Авторите отбелязват също така и статистически значимо по-голям спад в стойностите на АМХ при по-възрастните пациентки, като това е било най-изразено във възрастовата група 41-45 години, както и при пациентките, които са били с ниски нива на АМХ още при включването си в клиничното изпитване.

Провежданите до момента проучвания сред пациентки в репродуктивна възраст, лекувани с paclitaxel и trastuzumab, са отчитали сравнително ниски честоти на ПЯН. Всички тези проучвания обаче са използвали настъпилата аменорея като маркер за ПЯН. По тази причина е трудно да се оцени реалният ефект, който могат да имат paclitaxel и trastuzumab върху яйчниковия резерв. Данните от анализа на NeoALTTO категорично потвърждават негативните ефекти, които тази комбинация може да има върху яйчниковия резерв, водейки до силно потискане на нивата на АМХ.

Анализът демонстрира важността от своевременна консултация с репродуктивен специалист на всички пациентки с онкологични заболявания, при които предстои провеждане на противораково лечение.