Първи резултати от клинично изпитване показват, че временното преустановяване на хормоналната терапия, за да се пристъпи към бременност, не влияе по статистически значим начин на риска от поява на рецидив

Знаете ли, че между 40 и 60% от пациентките с рак на гърдата на възраст под 40 години изпитват притеснения за репродуктивните си възможности, особено ако към момента на диагнозата все още нямат деца? Това не е неочаквано предвид факта, че ако една жена е диагностицирана на 37-38-годишна възраст и ѝ предстои комплексно лечение, включващо химио- и хормонална терапия, то тя най-вероятно ще е на 43-44 години след приключването му. За съжаление, на тази възраст шансовете за спонтанна бременност драстично намаляват, дори и при здрави жени, които не са се сблъскали с подобна диагноза.

През 2014 г. беше стартирано голямото международно проучване POSITIVE – Pregnancy Outcome and Safety of Interrupting Therapy for Women with Endocrine Responsive Breast Cancer, чиято цел е да определи дали е безопасно преждевременното прекъсване на хормонотерапията и пристъпването към бременност. Резултатите бяха представени на  тазгодишния симпозиум за рак на гърдата в Сан Антонио.

За период от 5 години в проучването са включени 518 пациентки с хормоналночувствителен карцином на млечната жлеза в стадий I-III на възраст до 42 години, които желаят последваща бременност. Всяка от пациентките е била на хормонотерапия за период от поне 18 до 30 месеца преди да бъде включена в проучването. След 3-месечно прекъсване на хормоналната терапия период, необходим за изчистване на организма от медикаментите, на пациентките е дадена възможност да пристъпят към спонтанна или инвитро бременност, впоследствие и да кърмят. Така в рамките на 24 месеца от спирането на лечението те успяват да осъщестят плановете си за родителство, след което продължават лечението си до първоначално определения срок. 

 

Първите резултати от проучването са повече от обнадеждаващи, защото сочат, че временното преустановяване на хормоналната терапия, за да се пристъпи към бременност, не влияе по статистически значим начин на риска от поява на рецидив – след проследяване от средно 41 месеца честотата на рецидив сред пациентките, прекъснали временно лечението си, е 8.9%, а при онези, които са продължили терапията си – 9.2%, а честотата на постигната бременност и раждане са сравними или дори малко по-високи от тези на общата популация.

74% от проследените пациентки са успели да забременеят за периода на проучването, а 63.8% са родили. 215 от пациентките (повече от 40%) са преминали през инвитро процедури – 80 от тях през стимулация на яйчниците и инвитро; 68 са замразили ембриони или яйцеклетки още преди лечението и са пристъпили впоследствие към ембриотрансфер; 37 са се подложили на вътрематочна инсеминация; 19 – на стимулиране на овулацията с кломифен. Няма данни, че стимулацията на яйчниците и инвитро процедурите повишават риска от поява на локорегионален рецидив, далечни метастази или на злокачествено новообразувание в другата гърда.

Резултатите от това проучване бяха дълго чакани, тъй като, както е известно, младите пациентки с рак на гърдата са с едни от най-ниските шансове за успешна бременност след проведено лечение, нареждайки се единствено след пациентките с рак на маточната шийка. 

Въпреки че резултатите са силно обнадеждаващи, дългосрочното проследяване на пациентките ще бъде от ключово значение за утвърждаването на тази практика. Към момента решението за прекъсване на провежданата хормонотерапия при планове за забременяване следва да се обсъжда индивидуално с всяка пациентка и да се взема съвместно с  мултидисциплинарния екип, ангажиран в лечението ѝ.