Ключови думи: фертилитет, онко

Ако ви предстои лечение на онкологично заболяване, тук ще намерите кратка информация за това кога терапията може да изложи на риск шансовете Ви да станете родител в бъдеще.

Противотуморното лечение може да се отрази на Вашия фертилитет (Вашата способност да имате деца). Публикуваната тук информация цели да Ви запознае с рисковете за фертилитета и стъпките, които трябва да предприемете, за да го съхраните. Препоръчително е да се насочите към специалист по асистирана репродукция за запазване на фертилитета веднага след поставяне на диагнозата.

Благодарение на съвременните постиженията на науката и появата на нови терапевтични възможности броят на преборилите онкологично заболяване мъже в млада възраст нараства, въпреки че в световен мащаб се отбелязва тревожна тенденция към увеличаване на честотата на диагностицираните карциноми при деца и млади възрастни. Ако Ви предстои противотуморна терапия, е препоръчително преди започването ѝ да се информирате подробно за негативните ефекти върху сперматогенезата, които биха могли да настъпят в резултат на заболяването Ви или неговото лечение, и за начините за съхраняване на Вашия фертилитет, в случай че е поставен в риск.

Препоръчително е специалистите да не изключват желанието за запазване на фертилитет и у по-възрастните мъже с оглед на тенденцията за по-късно реализиране на репродуктивните планове и нарастване на честотата на разводите и създаването на потомство от второ семейство.

ВАЖНО! Не всички онкологични заболявания и тяхното лечение застрашават фертилитета. Колко е висок Вашият индивидуален риск може да прецени единствено лекуващият Ви лекар с оглед на Вашия конкретен случай и спецификите на заболяването Ви. При възникнали въпроси не се колебайте да се обърнете към него за повече информация.

Всички видове противотуморно лечение е възможно да имат негативнен ефект върху фертилитета. Химиотерапията, лъчетерапията и хирургичното лечение могат да нарушат както сперматогенезата, така и продукцията на половите хормони, които я регулират.

Хирургично лечение

Хирургичното лечение играе централна роля в лечението на туморите, когато основната цел е постигане на излекуване. За съжаление подобно на лъчетерапията тя носи своите рискове по отношение на фертилитета. Например при агресивните тумори на тестиса единият тестис бива премахнат, заедно с което се прави т.нар ретроперитонеална лимфна дисекция, която може да причини ретроградна еякулация.

Хирургичното лечение не повлиява сперматогенезата сама по себе си, но често уврежда различни части на пикочо-половата система. Например при премахване на пикочния мехур вследствие на карцином на пикочния мехур или при премахване на простатата вследствие на тумор на простатата увреждането на част от половата система е на практика неизбежно. Половите клетки запазват своята функция, но половите пътища, които ги провеждат, се нарушават. Освен това хирургичното лечение може да засегне някои нерви, участващи в ерекцията. Това може да доведе до липса на ерекция и последваща загуба на фертилитет.

Лъчетерапия

Лъчетерапията се използва в лечението на много ракови заболявания, които се срещат по-често при мъже – рак на простатата, пикочния мехур, пениса, тестисите и рак на правото черво. Въпреки че лъчетерапевтичните апарати са претърпели драстично развитие с цел намаляване на страничните ефекти, този вид лечение все още може да увреди необратимо функцията на тестисите и фертилитета. Тестисът е един от най-чувствителните на лъчетерапия органи и степента му на увреждането зависи от поетата доза радиация. Ако бъдат засегнати бързоделящите се в него герминативни клетки (клетките, от които произлизат сперматозоидите), спира и образуването на сперматозоиди и загубата на фертилитет става необратима. Лъчетерапията може да засегне и клетките, произвеждащи тестостерон, което води до нарушена тестикуларна функция.

Най-често връщане към изходните преди олъчване параметри на спермограмата може да се види в рамките на 12 до 24 месеца. Поемането на по-високи дози от теситисите обаче изисква по-дълго възстановяване.

Химиотерапия

Целта при назначаването на химиотерапията е да се използват медикаменти със синергичен ефект върху тумора, съчетаващи по-ниска токсичност. Въпреки това рискът по отношение на фертилитета съществува. Степента на увреждане на тестисите зависи от възрастта на пациента и от дозите и броя курсове на химиотерапия.

Цитостатичните агенти, които се използват най-често при тумори, развиващи се при млади мъже, водят до увреждане на сперматогенезата в различна степен:

  • Платинови агенти – използват се при тумори на тестиса, Ходжкинов и Неходжкинов лимфом, рак на пикочния мехур. Намаляват сперматогенезата и могат да предизвикат хромозомни мутации.
  • Антиметаболити – използват се при ректален карцином, Ходжкинов и Неходжкинов лимфом, левкемия и рак на пикочния мехур. Забавят сперматогенезата, в редки случаи причиняват хромозомни мутации.
  • Винкаалкалоиди – използват се при Ходжинов и Неходжкинов лимфом и левкемия. Спират сперматогенезата и намаляват движенията на сперматозоидите.
  • Алкилиращи агенти – използват се при тумори на тестиса, саркоми, Ходжкинов и Неходжкинов лимфом. Това е най-токсичният за сперматогенезата клас лекарства. Предизвиква намаляване до липса на сперматозоиди в рамките на 90 дни от приема, като ефектът може да е необратим. Причиняват мутации в сперматозоидите във всички фази на сперматогенезата.
  • Топоизомеразни инхибитори – използват се при саркоми, тумори на тестиса, Ходжкинов и Неходжкинови лимфом. Причиняват хромозомни мутации на сперматозоидите.