"Моето послание към жените е да се научат да обичат себе си."

ТЕОДОРА ТОДОРОВА ЗА ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ СЛЕД БОЛЕСТТА

"С четенето храня душата си (...)", казва Теодора Тодорова – вдъхновяваща млада жена, която смело застава с лицето и историята си зад каузата на "Запази надежда". За да даде надежда!

"Извървях дълъг и нелек път, но намерих толкова много отговори, истински хора, изпълнени с човечност, и приятели за цял живот. Но най-вече намерих себе си и в края на това „ приключение“ мога смело да се нарека късметлийка.

МОЕТО ПОСЛАНИЕ КЪМ ЖЕНИТЕ Е ДА СЕ НАУЧАТ ДА ОБИЧАТ СЕБЕ СИ.

Да не се стремят към съвършенство, пренебрегвайки вътрешния си мир и красота, но най-вече да се грижат за себе си."

ЗАПАЗИ НАДЕЖДА!

Намерих себе си и в края на това „приключение“ мога смело да се нарека късметлийка

Моята история започна през май 2019 година, когато случайно напипах бучка в дясната си гърда. Дори за минута не ми мина през ума, че може да е рак, оптимист докрай.

Последваха няколко прегледа при различни лекари, които само след 3-4 минути преглед констатираха, че това е злокачествено образувание. Продължавах да отказвам да приема диагнозата без сериозни доказателства.

Нямаше никакви предпоставки да е страшната дума с „Р“. Живеех здравословно, спортувах, не пуша, не пия, храня се с качествена и истинска храна, нямам роднини с онкологични заболявания, както казах – никакви предпоставки.

Направиха ми биопсия в родния ми град Плевен. И така на 24 юли 2019 г. съдбата за втори път ми нанесе съкрушителен удар, след като на същата дата преди 13 години изгубих един от най-скъпите си хора – моя дядо.

В началото беше тежко както за мен, така и за всички мои близки. Неочаквано и нелогично. Изневиделица животът ни се преобърна не на 180, а на 360 градуса. След окончателно поставената диагноза не ни остана нищо друго, освен да се борим. В началото си задавах въпроса „Защо?”. Отговорът дойде много след това.

Трябваше да започна лечение с химиотерапия, за да се редуцира размерът на тумора. Преди да започне лечението се налагаше да помисля и за още едно важно нещо, което предстоеше да ми се случи, и което може би преобърна цялата история – как да спася моя шанс някой ден да стана майка.

С много бързо проучване в интернет намерих МБАЛ „Надежда”, в която буквално ме заведе надеждата. С мигновената реакция на д-р Стаменов и благодарение на него за много кратък срок се сдобих с 11 замразени яйцеклетки, които ми дават шанса да стана майка. След като установих, че в болницата има и онкологично отделение, решението да проведа лечението си там беше може би едно от най-лесните и леки решения, които съм взимала някога в живота си. Там работят нечовеци J, изключителни професионалисти, отдадени на работата си, неслучайно отделението се ръководи от проф. Тимчева.

И така, преминах 6 курса неоадювантна химиотерапия със завидна лекота.

Ходех на работа, което ми помагаше да продължа напред. Зад гърба ми застанаха и моите работодатели с абсолютна подкрепа, също изключителен стимул. Семейството и приятелите ми бяха неотлъчно до мен във всяка една минута.

През февруари 2020 година настъпи и часът на истината или моята операция. Преди стартирането на лечението всички лекари бяха на мнение, че гърдата трябва да се отреже. След провеждане на лечението с „надежда“ в МБАЛ „Надежда” туморът се стопи дотолкова, че не се наложи премахването на цялата гърда, а на една много малка част от нея.

Извървях дълъг и нелек път, но по пътя намерих толкова много отговори, истински хора, изпълнени с човечност, и приятели за цял живот, но най-вече намерих себе си и в края на това „приключение“ мога смело да се нарека късметлийка.