"Живейте живота си, обичайте, помагайте, не спирайте каквото и да ви се случва, търсете пътя си и не се отказвайте."

ВАЛЕНТИНА ЙОРДАНОВА, КОЯТО ТВОРИ ДОБРО

Валя има ангелско сърце, а красивата ѝ усмивка е първото нещо, което "издава" нейната безгранична доброта – доброта, която дарява на другите чрез творчеството си."Ангелчетата, с които съм на снимката, са ръчна изработка от мен, те са за добро, за усмивка и да ни напомнят, че трябва да вярваме, че нещата ще се получат. Те са надежда. Това е частица от мен, която дарявам на всеки."

Благодарение на благотворителната работилничка “Вяра, Надежда и Любов”, в която Валя се включва по време на лечението си на рак на гърдата, разбира, че хората имат нужда от помощ, както и тя самата."Научиха ме на доброта, съпричастност, успях да се запозная с много добри хора, разбрах за различни диагнози. Тогава започнах да изработвам ангелчета. Толкова зареждащо е да виждаш усмивките на лицата на хората, когато си направил мил жест за тях", споделя Валя.

„БОРЕТЕ СЕ, НЕ СЕ ПРОМЕНЯЙТЕ!" е посланието на това слънчево момиче. "Вие сте красиви цветя, борещи се с трънливия път на живота. Бъдете съпричастни и знайте – щом другите могат, можете и вие. Живейте живота си, обичайте, помагайте, не спирайте каквото и да ви се случва, търсете пътя си и не се отказвайте. Нека Вярата, Надеждата и Любовта да са верен спътник в живота ви."

ЗАПАЗИ НАДЕЖДА!

Заедно сме силни

Животът е една приказка, в която всеки един от нас е в главната роля. Всеки избира своя път, цел, съдба. Понякого е трудно и трънливо, със завои и препятствия, но със силата на съзнанието и подкрепата, всичко това минава глатко.

Казвам се Валентина Йорданова, на 27 години от град София. Моят живот също премина през една трънлива пътека, която нарекох борба. Всичко започна преди две години, когато разбрах, че имам диагнозата рак на гърдата. Преминах през доста опреции, като ми отстраниха лявата гърда и 16 лимфни възела от ръката. Е, звучи страшничко, но това е един от трънливите пътища в живота. Цялата ситуация ми се виждаше странна, различна и неизвестна. Моята майка беше неотлъчно до мен през цялото време, като майка орлица, която брани рожбата си. Аз не чувах, не разбирах какво ми се говореше, просто сядах на стола при преглед, гледах доктора, който излъчваше страшно много непонятна информация за двадесет и пет годишен човек, на когото му се живее…

Дойде моментът, в който разбрах, че трябва да премина химиотерапия, нямах никаква представа какво е това. Препоръчаха ми болница „Надежда“, там се запознах с най-страхотния човек, моя ангел, който ме заведе при онколога д-р Вълев. Когато го видях и ме консултира, аз бях сигурна, че е той е моят лекуващ доктор и исках непременно да съм при него. Препоръчаха ми и да си замразя яйцеклетки, като мина на преглед при д-р Стаменов. Пункцията беше на 8 септември 2018 г., помня я и до ден днешен, защото сега съм спокойна, че бъдещето ми като родител е осигурено, а като всяка жена искам един ден да бъда горда майка на две прекрасни деца, а може и три, кой знае. На 17 септември 2018 година се започна, както го наричам, моето прераждане, първата химиотерапия. С Вярата, Надеждата и Любовта в сърцето ми, аз вярвах, че всичко ще мине леко, надеждате ме крепеше и любовта на моите близки и приятели ме правеше силна. Шок беше падането на косата, да, кофти е, трудно се възприемаш, особено, когато сложиш перука. Не мислех, че човек може да свикне с нещо, което не е негово и чуждо, но с течение на време и това става. Благодарение на благотворителната работилничка “Вяра, Надежда и Любов”, нещата станаха значително по-лесни за мен, разбрах, че хората имат нужда от помощ, както и аз имах нужда, научиха ме на доброта, съпричастност, успях да се запозная с много добри хора, разбрах за различни диагнози. Тогава започнах да изработвам ангелчета, да се включвам в инициативи, да се включвам по базари. Толкова зареждащо е, мехлем за душата да виждаш усмивките на лицата на хората, когато си направил мил жест за тях. Тези мои приятели – божества, които и до ден днешен са до мен, успяха да обърнат представата ми за живота. Един ден след втората химиотерапия Николетка, моята приятелка, тази невероятна сила, се обърна към мен както си ходехме по улицата, потупа ме по рамото и каза: „Ей, живот си живееш, най-добре си си.” Тогава аз се обърнах към нея и казах: „Ти не виждаш ли какво ми е, как ще ми е добре?” В първия момент се замислих, но осъзнах, че нищо не губим, а просто настъпва промяната на пътя към живота. Тогава започнах да се смея и от този ден нататък наистина живот си живея, най-добре съм си. Живеейки новия живот за мен, преминах осем химиотерапии, неусетно. Намерих си работа от вкъщи със страхотен екип. Винаги съм си мечтала да се махна от стреса в офис средата. Преминах и лъчетерапия, косата ми започна да расте, най-голямото щастие за мен тогава. След това хормонална терапия от три до пет години, на която съм и до ден днешен. Посъветваха ме да си направя реконструкция на гърдата шест месеца след лъчетерапията, като всеки ми препоръчваше доц. Романски в болница „Надежда“. Страхотен професионалист и човек. През ноември 2019 г. си направих при него първата част от реконструкцията със собствени тъкани и тази година, 2020 г., беше последната, финалната част – оформянето на гърдата. Искам да изразя безкрайната си благодарност към целия екип, страхотното им отношение към всички пациенти, невероятни са.

Самочувствието ми в момента е друго – къдрава, буйна и неукротима коса и с две гърди напред в живота.

Трънливият път стана гладък и подреден, хубав и изпълнен с много живот. Заедно сме силни, заедно можем повече. Всичко това постигнах благодарение на моите приятели, любовта им и вярата в мен. Помагайте, бъдете съпричастни и знайте – щом могат другите, можете и вие. Живейте живота си, обичайте, помагайте, не спирайте каквото и да ви се случва и да ви тревожи, търсете пътя си и не се отказвайте. Нека Вярата, Надеждата и Любовта са верен спътник в живота ви и знайте – аз съм една от вас.

Хип, хип, ура за ЖИВОТА!