"Изберете живота! Бъдете силни, смели и борбени!"

ВИРЖИНИЯ СЪРНОВА – МОМИЧЕТО, КОЕТО НЕ СЕ СТРАХУВА ДА ГОВОРИ НА ВИСОК ГЛАС

Виржиния е само на 32 години, но мъдростта и смелостта ѝ да бъде докрай себе си респектират и печелят уважението. За своята неочаквана среща с рака на гърдата и за пътя след това тя разказва тук.

Виржиния е момичето, което първо застана с лицето си пред малка България и заговори открито за решението си да съхрани яйцеклетки преди онкологичното лечение.

Нейното послание към всички е:

"ИЗБЕРЕТЕ ЖИВОТА! БЪДЕТЕ СИЛНИ, СМЕЛИ И БОРБЕНИ!"

ЗАПАЗИ НАДЕЖДА!

Аз и моята Надежда

В един есенен топъл ден се сблъсках за втори път с диагнозата „рак“. Първият път с мама, а вторият – с мен.

Бях като зашеметена. Имах на разположение няколко дни, за да взема решения, които ще касаят моето бъдеще. Но единственият въпрос, на който отчаяно търсех отговор, бе дали ще мога да имам деца. Колкото повече го задавах, толкова повече получавах тишина и в нея отекна едно „Ами да си раждала, нямаш време вече.“

Обзе ме гняв! Облякох най-тежката си броня, онази голямата с шиповете по нея. В едната ръка с боздуган, в другата – с меч и тръгнах да си търся лъча надежда… и го открих – в МБАЛ „Надежда“, там, на улица „Блага вест“ №3.

В болницата влязох, пристъпвайки бавно, все пак бронята и оръжието ми тежаха, нали на битка бях поела, а там какво да видя – подадени много ръце, а на лицата грейнали усмивки. Погледах, изслушах и попитах: „Наистина?! Ще успеем ли?! Аз искам дете, дори искам близнаци!“ Докторът ми се усмихна и каза: „Добре. Да започваме!“

Смъкнах бойното облекло, хвърлих боздугана и хванах ръката на моя лъч надежда. Затворих очи и пристъпих смело напред към борбата с рака. Някак по-спокойна, все пак имах си яйцеклетки, които ме чакат.

И ако някой ден все пак забременея по естествен начин, ще помоля пак за помощ МБАЛ „Надежда“ да даря моите надежди на някое момиче, на което са казали, че няма време.