Научете кога показателите на спермограмата са в норма и какви са възможните отклонения в нея.

Всяка спермограма завършва със заключение. Заключението показва дали има отклонение от приетите норми и кой показател е засегнат. Когато концентрацията на сперматозоиди е под нормалната, заключението е „олигозооспермия“. Намалената подвижност се нарича „астенозооспермия“. Присъствието предимно на сперматозоиди с неправилна морфология е „тератозооспермия“. Често е налице комбинация от ниска концентрация, намалена подвижност и влошена морфология, т.нар. олигоастенотератозооспермия. Наличието на голямо количество бели кръвни телца се нарича левкоцитоспермия. Ако обемът на спермата е по-малко от 2 мл, се отбелязва хипоспермия, а ако е над 6 мл – хиперспермия.

ВАЖНО! Резултатите се получават лично. Следва разговор с биолозите, които ще Ви обяснят точните резултати от изследването и заключението.

Кога показателите са в норма

Нормалните стойности на спермограмата могат да варират в различните лаборатории, както и между отделните спермограми (сперматогенезата е продължителен процес, отнемащ 72-74 дни).

Показатели в норма:

  • обем 1,5 мл.;
  • концентрация от 15 милиона за 1 мл.;
  • общ брой сперматозоиди по-голям от 39 милиона;
  • подвижност на сперматозоидите – активно подвижни 25 % или общо подвижни сперматозоиди 40 %;
  • общо морфология – 14 %;
  • морфология по стриктните критерии на Крюгер – повече от 4 %.

Нормалната бройка е между 20 и 250 млн. на милилитър. Концентрацията, умножена по обема на спермата, дава общия брой сперматозоиди, който номрално е над 39 милиона.

Според подвижността си сперматозоидите се разделят на 4 групи:

  • Активно подвижни – те се движат стремително напред;
  • Подвижни – не се движат съвсем праволинейно като първата група, но са също така бързи;
  • Бавно подвижни – движението им е ограничено и често трептят на място;
  • Неподвижни – макар и да не се движат, част от неподвижните сперматозоиди са живи, но не могат да осъществят биологичната си функция.

Друг важен белег е морфологията или формата на сперматозоида. Той се състои от глава, шийка и опашка. В главата се намира генетичният материал – ядрото на клетката и т.нар. акрозома. Тя е образувание, изпълнено с ензими, с чиято помощ сперматозоидът си проправя път през гъсто разположените кумулусни клетки преди да достигне яйцеклетката. Акрозомата участва и при навлизането на сперматозоида във вътрешността на яйцеклетката по време на оплождането. Затова тази структура се намира най-отпред на главата и наподобява шапка.

Шийката е разположена между главата и опашката. В нея се съдържат малки органели, отделящи енергия за движението на сперматозоида.

Опашката е най-дългата част на сперматозоида. Тя е изградена от специфични белтъци, подредени по определен начин. В резултат на взаимодействието между тях цялата клетка се придвижва в пространството. Опашката не бива да е скъсена или усукана в различна степен, тъй като това затруднява движението на сперматозоида, изчерпва неговата енергия напразно и прави придвижването му неефективно. Сперматозоидът с нормална морфология им овална глава, гладка шийка и една дълга опашка.

В семенната течност освен сперматозоиди се откриват и т.нар. овални клетки. Най-често това са клетки от развитието на сперматозоидите, а също и бели кръвни клетки. При някои заболявания и при възпаление може да се наблюдават и червени кръвни клетки. Количеството на овалните клетки е показател за наличието на инфекция и тогава е препоръчително да бъде извършено микробиологично изследване на еякулата, за да се изолира евентуален причинител на инфекцията и да се пристъпи към лечение.

ВАЖНО! Описаните показатели характеризират обикновената спермограма.

Най-често поставяни диагнози

Всяка спермограма завършва със заключение. Заключението показва дали има отклонение от приетите норми и кой показател е засегнат. Когато концентрацията на сперматозоиди е под нормалната, заключението е „олигозооспермия“. Намалената подвижност се нарича „астенозооспермия“. Присъствието предимно на сперматозоиди с неправилна морфология е „тератозооспермия“. Често е налице комбинация от ниска концентрация, намалена подвижност и влошена морфология, т.нар. „олигоастенотератозооспермия". Наличието на голямо количество бели кръвни телца се нарича „левкоцитоспермия". Ако обемът на спермата е по-малко от 2 мл, се отбелязва „хипоспермия", а ако е над 6 мл – „хиперспермия".

Ако резултатът е лош

За съжаление в днешно време рядко всички показатели са в норма. Тенденция е да се влошават с времето. Всичко това е свързано с начина на живот и до известна степен с продължителното въздействие на стреса – фактори, които водят до влошаване на здравето ни като цяло, както и до производството на повече некачествени репродуктивни клетки.

Резултатът от спермограмата показва параметрите на сперматозоидите от последната сперматогенеза, поради което ако заключението от спермограмата не е добро, това не означава задължително, че принципно е налице проблем с качеството и количеството на сперматозоидите. За да се отхвърлят или потвърдят тези съмнения, е необходимо изследването да се повтори след известно време. Понякога влошаването е временно и повторното изследване хвърля нова светлина върху актуалното състояние на репродуктивния Ви статус.