Историята на Калина в платформата People of Sofia
Историята на Калина е вдъхновяващ пример за борбеност, целеустременост и вяра в собствените сили. Пред платформата People of Sofia тя разказа своята история за срещата с рака на гърдата, за лечението, за надеждата за дете и съхранените яйцеклетки преди старта на химиотерапията.
"Казвам се Калина, родена съм и живея в София. Обичам животните, „тежката“ музика и фентъзи романите. Родственица съм на известния български фармаколог – професор Димитър Пасков (откривателят на нивалина, лекарството против детски паралич) и винаги съм имала вяра в българските учени и медици.
Животът ме срещна с диагнозата „рак на гърдата“, когато бях едва в първи или втори клас. Първо се разболя любимата ми леля, а скоро след това и нейната сестра – моята майка, която я последва в битката за живот. Няколко години по-късно ракът победи едната сестра и така аз, на прага на пубертета, намразих тази болест, която отне най-скъпото за всяко дете неговата майка.
И въпреки че ходих на профилактични прегледи, бях влязла в режим на отрицание, опитвах да „излъжа” мозъка си, че тази болест не съществува или си повтарях любимата мантра за успокоение на повечето хора: „Това няма да ми се случи на мен”.
Е да, ама се случи! И то в най-щастливия момент от живота ми, точно когато бях открила любовта и се бяхме заели със „задачата“ от дует да станем трио. Но съдбата имаше своите планове и ми се наложи бързо да „изтрезнея“ от дългогодишното ми отрицание.
Последваха ходене по прегледи, операции, консултации с лекари, които ми говореха за диагнозата, а аз само повтарях като папагал един и същи въпрос: „Ще мога ли да имам деца някога?“ Отговорите варираха от „Може би.“ и „Не знам.“ до страшното “Не”, което тогава в моята душа отекна по-съкрушаващо и от самата диагноза и тежката борба, която ме очакваше да започна.
И в този момент, когато изпитвах всички възможни нюанси на гнева, страха, яда и непрестанния въпрос в главата ми „Защо на мен?“, получих обаждане. От съседка. Разбрала от дъщеря си, моя близка приятелка, за заболяването ми. Помня думите ѝ: „Калинче, утре ще те заведа на правилното място, спокойно”.
И така, на следващия ден попаднах в болница „Надежда“. Тогава си помислих, че съм в някаква паралелна реалност. Там, за разлика от ада, в който живеех последните няколко седмици, не чух, че няма да мога да сбъдна мечтата си за майчинство. Чух само: ”Ще стартираме процедура за замразяване на яйцеклетки, за да запазим шанса ти за бебе, а после ще те лекуваме”...
Фотограф: Вихрен Георгиев
Снимката и пълният текст са публикувани в FB страницата на People of Sofia.
