Фертилитет-съхраняваща хирургия при карцином на маточната шийка

Хирургичното лечение при карцином на маточната шийка може да бъде извършено посредством конизация (частично отстраняване на маточната шийка) или чрез трахелектомия (отстраняване на цялата маточна шийка и запазване на маточното тяло).

Тези операции се правят при строги индикации и изискват добра координация между онколог и акушер-гинеколог.

Конизация

 

Конизацията на маточната шийка е оперативна интервенция, при която засегнатата част от маточната шийка се отстранява под формата на конус.

Тя може да бъде класическа (със скалпел), LLETZ (large loop excision of the transformation zone), LEEP (loop electrical excision procedure) или чрез лазер.

Когато целим запазване на фертилитета, се предпочита бримкова или лазерна конизация вместо класическа такава.

Конизацията е подходяща при най-ранните стадии на заболяването – в стадий IA1 и IA2.

В някои случаи конизацията се съпътства от допълнителна хирургична оценка на лимфните възли в малкия таз (чрез сентинелна биопсия или тазова лимфна дисекция).

Трахелектомия

Трахелектомията е оперативна интервенция, при която се отстранява цялата маточна шийка, но се запазва маточното тяло, което позволява износването на бременност.

Процедурата включва и поставяне на серклаж (нерезорбируем конец, който намалява риска от спонтанен аборт или преждевременно раждане).

Трахелектомията е подходяща при ранните стадии на заболяването, включително до стадий IB1 (тумори до 2 см). Тумори с размер по-голям от 2 см не са подходящи за фертилитет-съхраняваща хирургия поради значително увеличаване на риска за пациентката.

Процедурата задължително включва хирургична оценка на тазовите лимфни възли непосредствено преди отстраняването на шийката. Това се случва в рамките на една операция, като откриването на засегнати лимфни възли прави невъзможно използването на фертилитет-съхраняваща хирургия.

При по-напредналите стадии на заболяването (≥IB3 стадий, т.е. тумори над 4 см; такива, които засягат околни структури в малкия таз или при засегнати лимфни възли) оперативното лечение отстъпва своето място на дефинитивната лъчехимиотерапия. За съжаление този метод не позволява запазването на репродуктивните способности.